До скоро лечението на болните от Гоше беше симптоматично за облекчаване на симптомите възникнали от натрупването на клетките на Гоше в различни органи. Внимателното контролиране на големината на черния дроб и/или слезката и броя на кръвните клетки спомага лекарят да определи подходящото лечение.

В зависимост от симптомите терапията включва следните мерки: почивка на легло, да не се взимат аспиринови аналгетици /аспирина инхибира съсирването на кръвта и не се препоръчва за болни от болестта на Гоше/ , антивъзпалителни за остри и хронични болки, биофитбек техника за лечение на болните, хипербарна окислителна терапия за лечение на костните кризи и механична обструкция спленектомия /пълна и частична/ при тежка анемия, нисък брой тромбоцити. Понякога кървенето от малки рани изисква медицинска интервенция, за да се избегне по-голяма кръвна загуба.

Кислородотерапията може да е необходима за хора, които имат редуциран кръвен внос в белите дробове.

Ниските кръвни показатели в резултат на свръхреактивността на Гоше клетките съдържащи слезка, се лекува с кръвни или тромбоцитни трансфузии или чрез желязотерапия. В случаи на тежко и перзистиращо понижение на кръвните показатели може да се премахне част или цялата слезка. Никой от тези подходи не е задоволителен. Желязотерапията увеличава риска за хемохроматоза. Премахването на слезката увеличава чувствителността към бактериални инфекции и може да води до увеличаване на черния дроб и костните симптоми. Поради това, премахването на слезката се отлага за колкото може по-късно и частичното премахване е за предпочитане, въпреки че е по-трудно за провеждане.

Ортопедична оценка и интервенция е необходима за много костни усложнения асоциирани с болестта на Гоше. Тези процедури включват ортопедични хирургични техники за намаляване на налягането от нарушените костни области и/или инсерция на протези в ставите, които са разрушени от болестния процес.

Костно-мозъчна трансплантация е опитвана за лечение на тежко болни от болестта на Гоше. Поради това че тя е високо-рискова процедура и се нуждае от внимателно белязани донори, не се провежда често. Тази процедура се запазва главно за терминално болни от Гоше.

Наскоро беше постигнат напредък в една сигурна и ефикасна техника, която помага да се премахнат симптомите на заболяването. Поради това че болните от Гоше имат дефицит на ензима глюкоцереброзидаза, най-директния и логичен терапевтичен подход е заместването на липсващия ензим. Специалистите считат, че този метод е много перспективен и представлява първия истински терапевтичен успех. Внасянето на макрофаги-таргетна-глюкоцереброзидаза трябва да става през целия живот. Така ензимът е ефективна терапия, но не води до излекуване на заболяването.

В ход са усилия за развитието на генната терапия. Този подход засяга въвеждането на нормални гени за глюкоцереброзидаза в клетките на засегнатите хора. Тези клетки тогава биха продуцирали достатъчно нормални нива на активна глюкоцереброзидаза. Подходът е все още на експериментално ниво. Подлежи на много технически изпитания, за да се докаже че тази технология е сигурна и ефективна и може да се прилага при болните от Гоше.

По-голямата част от болните с болестта на Гоше, дори и тези с тежки симптоми, са способни да водят продуктивен, щастлив живот. Тъй като всеки случай на болестта на Гоше е уникален, всеки болен е подложен на уникална комбинация от вътршни и външни източници, за да срещат трудностите на живота. Тези средства са семейство, приятели, други болни от Гоше, лекари и генетични консултанти.